ЗАПОЧВАМ

      Здравей, 

                     всъщност нямам идея дали изобщо някой ще го прочете но обичам да пиша на лаптопа, вместо с химикал и ми хрумна вместо да пиша хартиен дневник да го правя тук! Просто да си изливам както се казва душата, какво мисля, какво правя, как се чувствам, за нещата от живота! Започвам да го чувствам като терапия, май ще ми хареса!

      Днес отново имам страхотен ден, всичко се случва с лекота, всичко правя с усмивка и ми се получава! И така иска ми се да пиша за добротата, за усмихнатите хора, за простичките неща! Защото една усмивка, един поздрав или просто някой да ти каже ,,хей как си, изглеждаш страхотно,, може да преобърне изцяло деня ти, дори за дни напред! Колко струва една усмивка, колко да е трудно да се усмихваш? Нещо напълно безплатно а едно от най-хубавите неща! На всички ни се е случвало да отидем в магазина и там жената от месарския щанд усмихната, обслужва те, обяснява, предлага ти, любезна и лъчезарна, отиваш на касата а касиерката, като черен облак, цупи се, мърмори, недоволства, нервничи и докато ти беше приятно да ти се усмихват бум касиерката ти скапва деня, на всичкото отгоре ти се зъби, че се бавиш да си прибереш покупките! 

       Когато се върнах първия път от Америка много приятели ме разпитваха как е там, какво съм видяла, какви са ми впечатленията! И аз започнах да разказвам какво най-много ме е впечатлило! На първо място бях силно впечатлена от хората там и как винаги се усмихват! На улицата, в квартала, в магазина, на летището, в метрото виждаш навсякъде усмихнати и спретнати хора! Много силно бях впечатлена в хипер маркета или мега маркета с количките как се разминават хората, колко са любезни, как си правят път, напълно непознати хора как започват да разговарят с лекота все едно се познават цял живот! Какво ми беше учудването, когато моите приятели ми казаха, какво им се кефиш, те са лицемери! Абе хора тогава бъдете и вие лицемери, не искам да гледам нацупени, груби хора навън! Имам една ,,готина,, съседка дето все намира за какво да се заяжда, мрънка, обижда, черногледа, всъщност цялото им семейство е такова, като се разминавам с тях направо ми става студено! Защо трябва да е така, толкова ли е трудно да бъдеш любезен, поне не бъди груб, но кой каквото има това дава! 

А аз изпращам деня отново с огромна Благодарност към вселената и усмивки на целия свят!

 ХЕЙ УСМИХНИ СЕ! 😀

П.С. Всъщност ще видим дали ще продължа и кога следващата статия, аз нищо не правя насила, защото трябва а защото ми харесва!